* * *

Вградена невеста

Троица братя градеха,
денюм градят, нощем са кръти.
Троица братя кауль сториха -
кутръту дойде млада невеста,
сутрина рано, с рана прогима,
с рана прогима - нея да вградят.
Двамина братя любем казаха,
Струнино любе Струни не каза,
ам й наказа много работа -
да си попари до девет кила,
до девет кила бела пшеница;
да си опере белоно пране,
да си окъпе мъжконо дете.
Струна невеста рано станала,
попарила е до девет кила,
до девет кила бела пшеница;
опрала си е белоно пране,
окъпала е мъжконо дете,
търнала с рана прогима.
Любену маха назадь да са върне -
колкону маха, толкова бърза.
- Оти ми плачиш, Струнино любе?
- Как да ни плача, Струно невесто,
упуснал си съм сребърен пръстен,
сребърен пръстен на дъно града.
- Мъльчи, не плачи, Струнино любе,
възсука са ще, извади гу ще.
И си е слела Струна невеста,
Струна невеста, въз дъно града.
Единиян метнал на кюша камен,
другиян метнал голему дърво.
- Ой любе, любе, Струнино любе,
барем ми оставите деснана ръка,
деснана ръка, лева бисчица,
та да си похраня мъжкону дете.
Двамина братя Струни рекаха:
- Люлька ще сторим на пъть и разпъть,
ветер ще духне, ще го полюшне,
роса ще росне - окъпа гу ще,
круша ще падне - нахрани гу ще.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011