* * *

Вградена невеста

Прочу се Манаил майстор,
майстор, баш, майстор,
че знай, Манаил, града да гради,
хем гюмюрлия, хем первазлия.
Че си заградил греда голяма,
у Будима града голяма,
със петстотин метра, брайне, дължина,
триста и педесет, брайне, ширина,
със петстотин души калфи и чираци.
Двеста души града градяха,
триста души киреч правиха,
денем си града градиха,
нощем се града събаря,
рони, събаря, чак до земята.
Ах, че съчуди Манаил майстор,
как да стори и направи,
да му се сграда задържи.
Из пътя върви стара бабичка,
тя на Манаила тихом думаше:
- Ой ми те тебе, Манаил, майсторе,
на тази сграда курбан й състоен,
и той да бъде човешка глава.
Ах, че си събра Манаил майстор,
петстотин души калфи и чираци,
ах, че им дума Манаил майстор:
- Ой ви вас калфи и чираци,
днеска е велика сряда,
утре е, брайне, велик четвъртък,
у други ден, брайне, разпети петък,
всички у черква ще отидеме,
свещи ще палим, поклон ще струваме,
всички на бога шще се молиме,
и вярна клетва ще дадем,
който най-напред дойде,
обяда да ми донесе,
в куфия ще го зазидам.
Който си къща отиде,
Никому няма да обажда.
Ах, че се клетва заклеха,
като си у къщи отидоха,
кой баща има на баща обажда,
кой майка има на майка обажда
други на брат, сестра обажда,
Манаил майстор не обажда.
Той на Петранка думаше:
- Петранке, първо венчило,
сутрина рано да раниш,
мъжко дете да раниш,
всякакви гостби да направиш,
три години теле да намериш,
тогаз при мене да дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Петранка булка пъргава,
заранта рано станала,
мъжка си рожба окъпала,
всякакви гостби наготвила.
Тамън си на порти излезе,
три години теле на порта ревеше,
че сий теле песнала,
грабнала бяло бакраче,
обяда да си занесе.
Като си сграда наближи,
като я майстори видяли,
всичките свирят и пеят.
Като Петранка наближи,
Че съй из ясно провикна:
- Поможи Бог, калфи и чираци,
и на тебе, Манаил, майсторе,
защо си тъжен кахърен,
че не ми, либе, отвръщъш.
Тогаз и Манаил продумаша:
- Петранке, първо венчило,
както мий мило за тебе,
тъй мий мило, Петранке,
за моя пръстен венчений.
Пръстен ми падна у куфия.
Петранка булка хубава,
долу у куфия слезнала,
на Манаила пръстен да вземе,
че я калфи зажиждът.
Свари горката да каже:
- Манаиле, първо венчило,
по-скоро да си отидеш,
децата да си прибереш,
че съм ги въз огън оставила,
двенките въз огъня играят,
играят дан се изгорят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011