* * *

Вградена невеста

Димитрия мости гради,
дене гради с майсторе,
той ги гради, то си пада,
пусти се темел не фаща.
Зачуди се Димитрия,
що да прави, що да чини,
па се Бога помолило:
- Ой ле, Боже, мила Боже,
научи ме, мили Боже,
какво темел да се фане?!
Ка е било посред нощи,
сона му се просонило -
мости искат женска душа,
да се вгради женска снага
рано, рано преди слънце.
Димитрия Бога моли:
- Дано дойде стара майка,
да не дойде бела Яна!
Па си стана утром рано,
та си ойде на мостите
и се чуди що да прави.
Зададе се бела Яна,
Димитрия сълзи рони,
сълзи рони, люто кълне:
- Натема те, бела Яно,
що не прати стара майка,
ами идеш ти на мости?
Догледа го бела Яна
и на него говореше:
- Димитрия ,първо либе,
оти либе сълзи рониш?
- Изпадна ми венчан пръстен.
Засмея се бела Яна,
па си слезна во темело.
Стисна зъби Димитрия,
зазидая до колене.
Бела Яна усетила,
сълзи лее, молба моли:
- Пущи мене, Димитрия,
кой ке дое мъжко дете?
Разплака се Димитрия,
остави й лева страна,
да си дои мъжко дете.
Темел се е захванала,
мости са се издигнали,
таман са се издигнали,
Димитрия душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011