* * *

Вградена невеста

Облагали се, аман, троица бракя,
троица бракя, три братучеда,
да си направят Смилена града,
Смилена града при Струмджа река.
Дене я градьот, ноще се рови,
ноще се рови камък по камък,
камък по камък, ивер по ивер.
Чудо се зачудиха троица бракя,
троица бракя, три братучеде.
Ага са легнале троица бракя,
легнале, та са заспале,
насоне им се присонило -
чиято невеста най-рано дойде,
дойде вутрина най-рано,
вутрина рано с прогюмата,
нея да турят темел на града,
дано се града, града задържи.
Заклели се троица бракя,
троица бракя на турска вера,
да не кажат на невестите.
Па двата бракя на дума не седеха,
та си казаха на невестите.
Най-малки брат не си каза,
не си каза на невестата
и кя си дойде вутрина най-рано,
най-рано с прогюмата.
Той, като я видя и си заплака,
па кя му вели, отговори:
- Защо си плачеш, Манол майсторе?
Па той й вели, вели, говори:
- Как да не плача, мойо първо либе,
удавих си, либе, златния пръстен,
златния пръстен, първата мено!
Па кя му вели, отговори:
- Не мой си плачи, Манол майсторе,
аз ще бръкна, ще ти го найда!
И кя си бръкна да си троси,
да си троси златния пръстен.
И тия я награбиха и я туриха,
и я туриха темел на града.
И кя си викна, викна, заплака:
- Ой, майсторе, Манол майсторе,
кой ще ми храни мъжкото дете?
Па той й вели, вели, говори:
- Ще ти го храни моята сестра!...
Па кя му вели, вели, говори:
- Ой, майсторе, Манол майсторе,
кой ще ми храни другите деца?
Па той й вели, отговори:
- Ще ти ги храни горското пиле!...
Па кя му вели, вели, говори:
- Ой, майсторе, Манол майсторе,
извадете ми левата ненка,
да си ми суче мъжкото дете!
Та си й извадиха левата ненка,
да си й суче мъжкото дете.
Дето й беше левата ненка,
там си извираше бистър кладенец,
бистър кладенец и пресно млеко...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011