* * *

Вградена невеста

Град градили три брата родьена -
едно беше крале Вукашино,
другий беше Углеша войвода,
третий беше Гойковиче младо.
Град градили три година дена,
три година сос триста майстори -
що майстори за ден соградиа,
то е вила за ноч оборила.
Па дозива вила низ планина:
- Фала тебе, крале Вукаине,
не арчи се и не троши блага,
не мож, крале, темел поставити,
я ди ли града соградити,
док не найдеш два слична,
док не найдеш Стою и Стояна,
я най-боле брата и сестрицу,
та зазидеш куле у темелю -
тогай че се темел задержати,
тогай че се града соградити...
Като зачу крале Вукашине,
он дозива два брата родьена,
и говори крале Вукашине:
- Фала вие, два брата родьена,
ние файда нема що арчиме.
Па дозива слугу Десимира:
- Фала тебе, слуго Десимире,
вати кони и интове,
и понеси три товара благо,
та си иди преку бела света,
та си тражи два слична имена.
Като зачу слуга Десимира,
вати кони и интове,
и понесе три товара благо,
та си тражи два слична имена -
тражи слуга три година дена,
ал не найдо два слична имена.
Като зачу кралю Вукашине,
кралю викну Раду, най-майстора,
Рада викну до триста майсторе,
та зидаше куле и темели -
що майсторе за ден заградиа,
то е вила за ноч оборила,
па дозива вила низ планина:
- Фала тебе, крале Вукашине,
не се арчи и не троши блага -
не мож, крале, темел поставити,
я ди ли града соградити!...
Ево, вие сте три брата родьена,
у свакога има верна люба -
чия дойде ютре на Бояна,
и донесе ручек на майсторе,
да градиме куле у темели,
тогай че се темел задержати,
тогай че се града соградити.
И твердо су веру заверили,
и тверду су думу удумали -
никой вечер люби да не каже!
Ка отоше вечер на вечера,
вечераше господска вечера,
та отоше секий у легало.
Али крале веру погазило,
и он своей люби доказало:
- Не мой дойдеш ютре на Бояна,
че те градим куле у темели!
И Углеша веру погазило -
и он своей люби доказало:
- Не мой дойдеш ютре на Бояна,
че те зидам куле у темели!
Али Гойко веру не погази,
и он своей люби не доказа.
Ка е било ютре отзарана,
та отоше градек да се граду.
Дойде време ручек да се носи -
ред е било господжи кралици,
она иде по-млада етърва и говори:
- Фала тебе, по-младо етърво,
я понеси на майстори ручек,
мене е глава заболела.
Она иде Гойковичи младу,
и говори Гойковичи младу:
- Фала тебе, Гойковичо младо,
я понеси на майсторе ручек.
Ал говори Гойковича млада:
- Фала тебе, господжо кралице,
че понесем на майстори ручек,
али ми е дете некупано,
некупано, ни пелени прани.
Ал говори господжа кралица:
- Фала тебе, танана невесто,
я чем тебе дете окупати,
я етърва пелене опрати.
Нема куде Гойковиче младу,
та понесе на майсторе ручек.
Кад е било на воду Бояну,
согледа ю Гойковиче младу -
върла му е жалба нажалела,
рони сълзи низ тое бело лице.
Упази го Гойковица млада,
па говори Гойковица млада:
- Фала тебе, Гойковиче младо,
що си рониш сълзи низ образи?
Отговара Гойковиче младо:
- Имао съм от злато ябълко,
та ми спаде данес у Бояну -
та го жалим, преболе не могу...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011