* * *

Вградена невеста

Чул са е Манол, чул, прочул,
че е знаел Манол да работи,
да работи Манол, да прави
високи бели черкви,
високи турски джамии,
на дълбоки води мостове.
Де са е паша научил,
на Манол хабер изпратил -
де да е Манол, да дойде,
нещо ще да го задължа.
Манол си хабер получи,
право при паша отиде.
Пашата дума Маноле:
- Чул си се, Маноле, прочул,
знаел си, Маноле, да работиш -
високи бели черкви,
на дълбоки води мостове.
Аз ще те, Маноле, задължа
на Струма река голяма,
на Струма мост да направиш!
Ако си моста направиш -
шиник жълтици ще ти дам;
ако не мож го направи -
главата ще ти отрежа!
Че се Манол съгласи
и си договор подписа
за три ми цели месеца,
моста да си доизкара,
паша през моста да мине.
Че е събрал Манол и прибрал
до шейсе души майстори,
майстори, калфи и чираци,
и ги на Струма заведе,
на Струма мост започнали.
Работили, що работили,
не можали темел да хванат
дето и денем работят,
дето и нощем работят,
то се денем събаря,
че е седнал Манол на моста,
бистри сълзи обронил...
При него дойде майсторче,
майсторче абаджийче.
То си Манол запита:
- Защо си седнал да мислиш
и бистри сълзи да рониш?
Манол майсторче продума:
- Станало й три месеца,
не можем темел да хванем.
Майсторче дума Маноле:
- Маноле, майсторе Маноле,
на моста курбан да сложиш,
от човек курбан да бъде!
Манол си хабер изпрати
на негова булка Еленка:
"Еленке, булке хубава,
хубави гостби наготви
и право на моста да дойдеш,
обяда да ми донесеш!"
Еленка, булка хубава,
хубави гостби сготвила
и е на моста отишла.
Като я Манол съгледа,
бистри си сълзи оброни.
Еленка, булка хубава,
тя на Манола продума:
- Защо си, Маноле, кахърен?
Манол дума Еленка:
- Златен си пръстен изтървах,
там долу у темела,
не мога да го извадя...
Еленка дума Маноле:
- Маноле, първо венчило,
мойте са пръсти по-тънки,
ще сляза да го извадя.
Еленка в темел слязла,
майстори, калфи и чираци,
па на плоча спунали
и си темел задържали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011