* * *

Вградена невеста

Сграда се строи, сграда Тергода,
денем я градят, нощем се рони,
камък по камък, буца по буца.
Че се събрали всички майстори,
всичките верна клетва сторили:
която булка най-рано дойде,
най-рано дойде обед да носи,
нея ще сградим в голямата сграда,
в голямата сграда, долу в темел,
дано се някък сграда задържи.
Кой си отиде, кой хабер стори,
Маноил майстор, той си не ходи,
той си не ходи, хабер не стори.
Маноилица булка хубава,
тя е станала рано сутринта,
че е опрала корито дрехи
и е месила и наготвила.
Че си окъпа мъжкото дете,
окъпала и го задянала,
и си отиде обед да носи.
Като я видя Маноил майстор,
прехлупи калпак до черни очи
и си заплака жално, и печално.
Че го запита Маноилица:
- Защо ми плачеш жално и печално?
Че отговаря Маноил майстор:
- Отървал съм си елмазен пръстен,
отървал съм го долу в темеля.
Че отговаря Маноилица:
- Ще си раздяна мъжкото дете,
щe ма спуснете долу в темели,
да си извадя елмазен пръстен.
Като спуснаха Маноилица,
тогаз викнаха всичките майстори:
- Давайте бързо вар и камъни,
та да си съградим Маноилица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011