* * *

Вградена невеста

Сграда се гради в Лозенграда,
сграда се гради, сграда Тергода,
денем я градят, нощем се руши,
камък по камък, буца по буца,
че се събраха триста майстори,
клетва сторили и направили:
Която булка най-рано дойде,
най-рано дойде обяд да носи,
нея ще сградим в голема сграда,
дано се сграда някак задържи.
Кой си отиде, кой хабер стори,
Манол майстор, той е баш-майстор,
той си не ходи и хабер не стори,
той си поръча на Манолица
да си окъпе мъжко дете,
да си опере корито дрехи
и да приготви тогаз обяда.
Манолица булка хубава,
тя е станала рано зарана,
че си окъпа мъжко дете
и е опрала корито дрехи,
и е месила и наготвила,
че е отишла обяд да носи.
Като я видя майстор Манол,
прихлупи калпака до вити вежди,
порони сълзи до бяла пазва
и си заплака жално и печално.
Манолица го попита:
- Защо си плачеш жално и печално?
А Манол и отговари,
че си изтървал елмазен пръстен
в голяма сграда, в дъълбок темел.
Манолица го раздумува:
- Я мълчи, мълчи, Манол майстор,
ще си раздяна мъжко дете
и ще ме спуснете долу в темела,
аз ще ти извадя елмазен пръстен.
Като спуснаха Манолица,
сички един през други викнаха:
- Давайте бързо вар и камъни
да си заградим Манолица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011