* * *

Вградена невеста

Троица брате града градеха,
дене го градьот на есно слънце,
ноще се сипе на месечина.
Троица брате каул сториха:
- Чиено любе най-рано дойде
да си донесе ранна прогима,
да го градиме в белана града!
Големен братчек хитар, по-хитар,
сетнем ми братчек още по-хитар,
а малкен братчек най-глупавичек.
Двамине брате любем казаха,
най-малкен братчек хабер не стори
да му не иде първоно любе,
ам хи наказа млочко работи.
- Любе ле, любе, първичко любе,
да си ми станеш утирна ранко,
та ми обаней мошконо дете
и си го приспи в нована люлка,
че си изпечи ранни фурнити,
та че ми сготви ранна прогима,
че е донеси в белана града!
Кайно са сьовна утирна рано,
че са подаде Димка невеста,
Димка невеста с ранна прогима.
Де е уварди първичко любе
с ръки хи маха: "Назад, по-назад,
назад по-назад, първичко любе!"
Нигхи са стори, че си хи вика:
"По-борже върви, Димке невесту!",
та си ми торна още по-борже.
Га си отиде хубава Димка,
Димкино любе в земе уникна,
в земе уникна, сълзи зарони.
Димка невеста тихо ромони:
- Оти ми плачеш, първичко любе?
- Как да не плачем, Димке невесту,
опустил си сам сребаран порстен,
сребаран порстен в белана града.
- Молчи, не плачи, първичко любе,
йе ща са форлем в белана града
и ща да найда сребаран порстен!
Та си са фарли в белана града
да си извади сребаран порстен.
Струпали Димки камен по камен,
камен по камен, дърво по дърво,
та си вградиха Димка невеста.
Димка невеста тихо ромони:
- Польока форлей, първичко любе,
че сам оставила москоно дете,
москоно дете в летвана люлка.
Оставите ми барем леваса бизка,
да си изхранем москоно дете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011