* * *

Вградена невеста

Събрали ми се, избрали
дор седемдесет майсторе,
дор седемдесет и седем,
да градят сграда от камък.
Денем си сграда градява,
нощем се сграда разсипва.
Чудят се, маят майсторе,
каква ми й тази работа.
Панайот, най баш майстора,
той на майсторе думаше:
- Дребен си пепел ще отсейм,
каквато стъпка там стъпва,
такъв си курбан ще обречем.
Дребен си пепел посели,
човешка стъпка стъпали.
Панайот, най баш майстора,
той на майсторе думаше:
- Довечера, кат си сидете,
на жените си кажете -
от зори рано да станат,
топли си питки да опекат,
обяда да ви донесат.
Всички са у тах отишле
и на жените си казали,
Панайот, най баш майстора,
той си у тях отиде
и на Милица думаше:
- Милице, пръвна пръвнино,
от зори рано да станеш,
девет си крави да издовиш,
девет мътилки да убийш,
да си детето окъпеш,
топла си питка да опечеш
и топла чорба да свариш,
обяда да ми донесеш.
Панайот, най баш майстора,
той си на рабта заминал,
рано ранила Милица,
девет си крави издови,
девет мътилки убила,
и са й детето окъпала,
детето малък Павелча
и го у люлката сложила,
топла си питка опекла
и топла чорба сварила,
чанта на рамо метнала,
тръгнала и тя да иде.
Като до сграда доближи,
кат я Панайот съгледа,
че му очите налява
с бистри сълзи горещи,
той на Милица думаше:
- Пръстена си у сграда изтървах,
стълбите, мари, ще спусна,
да влезеш, да го намериш.
Че си стълбите пуснали,
Милица у сграда влязла,
бърже са стълби дръпнали,
Милица у сграда останала.
Ходила Милица, плакала,
все на Павелча викала,
и днес край сграда кат минеш,
гласо й ясен ще чуеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011