* * *

Вградена невеста

Града градяха девет майстори,
девет майстори, девет дюлгери,
града градяха, града Пенджера.
Денем го градят, нощем се рони,
а те се чудят, чудят и маят,
какво да правят града Пенджера.
Всите дюлгери дума думаха:
"Че кога бъде зарана рано,
кой ни донесе топла обяда,
топла обяда, студена вода -
да си го турим в града Пенджера!"
Всите дюлгери дома ходиха,
дома ходиха, дома казаха
на жените си, на децата си,
а Манол майстор дома не ходи,
дома не ходи, дома не каза,
дома не каза на жената си,
на жената си, на децата си.
Кога е било на заран рано,
станала ми е Маноилица,
Маноилица млада невеста,
та си издои до девет крави,
и си превари до девет млека,
и си изкара до девет телци,
и си окъпа мъжкото дете,
па си готвила топла обяда,
па си отишла при града Пенджера,
при града Пенджера, при дюлгерите,
па им занесе топла обяда,
топла обяда, студена вода.
Като я видя Маноил майстор,
калпак похлупи до черни очи,
сълзи порони до черна земя.
Маноилица му тихом говори:
- Олеле варе, бре, Маноил майстор,
що калпак похлупи до черни очи,
сълзи порони до черна земя?
А Маноил й тихом говори:
- Олеле варе, Маноилице,
Маноилице, млада невесто,
изпуснал съм си малама пръстен,
маламен пръстен в града Пенджера,
та ще те турим да го извадиш.
Па си турнали Маноилица,
Маноилица в града Пенджера...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011