* * *

Вградена невеста

Петима братя дюлгери
нова си града градяха
хубава града тъмница.
Деня си града градяха
ноще се града събаря.
Койно ми баш-дюлгерин
той на дюлгери думаше:
- Дюлгери, братя майстори
днеска е братко събота
утре е света неделя.
Хай да се вярно закълнем
на жени да не казваме,
която дойде най-напред,
най-напред рано в понеделник
дюлгери хляб да донесе
боя й ще премериме
в темела ще го сложиме.
Че са се верно кълнали
и са си в къщи отишли.
Всички на жени казали
Койно ми най-баш дюлгерин
той на Дойчица не каза
Дойчица булка хубава
станала рано в понеделник,
опекла топли хлябове
опрала ризи ленени
наготви гостби хубави.
Мъжка си рожба окъпа
окъпа и я накърми
и я в люлчица приспала.
Отвзела хляба и манджата
и край етърви минава
и на етърви повика:
- Мор, хайде, хайде етърви
дюлгери хляб да занесем.
Етърви Дойни думаха:
- Мор върви, върви етърво
ние не сме готови.
Дойчица напред вървеше
като я видя млад Койно
той се на бога молеше:
- Отдай, Боже ветрове,
ветрове, силни дъждове.
Колко дъждове валяха,
Дойчица повече бързаше.
Като при Койно отиде
Койно си сълзи ронеше
И си на Дойна думаше:
- Дойчице, първо венчило
ази си пръстена загубих,
пръстена, Дойне, венчалния,
я хайде да го потърсим!
Дойчица пръстен търсеше
Койно и боя мереше
и го в темела слагаше.
Дойчица му се молеше:
- Пусни ме, пусни млад Койно,
мъжка ми рожба огладня
да ида да я накърмя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011