* * *

Вградена невеста

Тровица братя града градея,
града градея, града Сендера,
дене я граднят по ясно слънце,
вечер се рони по месечина.
Изговорил е Маноил майстор:
- Ой брате, брате, по-мали брате,
хайде да сторим вяра и клетва -
която либе рано порани,
рано порани, ручок донесе,
нея ще зградим у град Сендера,
белки се града темел здържети.
По-мали братя вяра нямали,
вяра нямали, клетва не знали,
та са казали на либета си.
Маноил майстор той си заказа:
- Ой Стано, Стано, първо венчило,
да станеш, Стано, утре сабахле,
хем да замажеш, хем да опереш.
Та е станала още по-рано,
хем е опрала, хем замазала
и е тръгнала ручок да носи.
Как си я видя Маноил майстор,
той ситна сълзи от два от три реда.
Хубава Стана тихо говори:
- Ой любе, любе, Маноил майстор,
дали ти, любе ручок забавих?
Маноил майстор тихо говори:
- Ой любе, любе, хубава Стано,
като си градех града Сендера,
та си изпуснах маламен пръстен,
дето се с него двама венчахме.
Хубава Стана тихо говори:
- Ой любе, любе, Маноил майстор
аз ке да влязна да го извадя.
Че ми е влезла хубава Стана,
че проговори Маноил майстор:
- Носете, братя, вари камъни,
носили братя вар и камъни,
хубава Стана тихо говори:
- Ой любе, любе, голям майсторе,
остави си ми десната ръка,
десната ръка, лявата биска,
кога ми дойде мъжката рожба,
мъжката рожба малки Павелчо,
кога ми дойде, да го набиза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011