* * *

Вградена невеста

Ой, Манол, Манол, Манол майсторе!
Заградил Манол голяма сграда,
голяма сграда Михал Узун кюприя -
деня я гради, нощя се сипе,
Николчо майстор, той отговаря:
- Ой те ми вие, до два ми брата,
до два ми брата, от мене по-малки,
от мене по-малки, от мене по-хитри,
еднинка дума ще ви попитам -
чието булче сутрум рано ручок донесе,
него ще турим на градум дъно!
Негови братя, от него по-малки,
долу поничиха, сълзи порониха.
Тия отидоха у дома си,
та си казаха на булките си:
- Чието булче сутрум рано ручок донесе,
него ще турим на градум дъно!
Манолчо майстор, той не хи каза...
И тя ранила ранинко в зори,
до девет крави е издоила,
до девет телци е отлъчила,
и си окъпа мъжкото дете,
и го окъпа, гладно го люшна:
- Нани ми, нани, мъжко ми дете,
мама ще иде ручок да зане!
И е тръгнала, та е отишла...
Манолчо майстор като я видя,
долу поничи, сълзи порони,
тя го попита:
- Ой Манол, Манол, Манол майсторе,
що долу ничиш и дълзи рониш?
- Ой, любе, любе, любе Еленко,
като си градях градум на дъно,
та си изпуснах пръстен меновник -
ще вдигна камен, вляй, та го вземи!
Той вдигна камен, и тя е вляла,
той я похлупи на градум дъно,
тя му се моли: - Ой, Манол, Манол,
бари ми дайте мъжкото дете,
че го окъпах, гладно го люшнах!
Тия хи дадоха мъжкото дете,
че си извика Манолчо майстор
на негови калфи, триста чирака:
- По-скоро град'те на градум дъно!..

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011