* * *

Вградена невеста

Града се гради, хубава Стано льо, града Свиляна.
Деня се гради по ясно слънце,
ноще се сипе по месечина -
камен по камен, дърво по дърво.
Че са сторили троица братя,
че са сторили вяра и клетва -
чието либе най-рано дойде,
ким го заградим в димната града.
Сички либета либен казали,
Станино либе Стани не каза.
Че е станала хубава Стана,
че е станала рано в събота,
та е сготвила пройдум пладнина,
че си помина през снахини си,
през снахини си равни дворове:
- Мар, хайде, хайде, да занесеме,
да занесеме пройдум пладнина.
- Мар, върви, върви, не сме сготвили.
Че си отиде, та си отнесе,
та си отнесе пройдум пладнина.
Като я виде Станино либе,
хникна земята нечум да нечи;
че отговаря хубава Стана:
- Що нечум нечиш църната земя?
- Пръстен ми падна, пръстен сребърен.
Че отговаря хубава Стана:
- Яз ке да хляза в димната града
да си извадя сребърен пръстен.
Че си е хлязла пръстен да търси.
Додето Стана пръстен търсеше,
заградиха я в димната града.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011