* * *

Вградена невеста

Собрали са се, набрали са се
троица братя, три братучеде
да си ми сграде Видина града.
Дене я граде, ноще се рови.
Уста Мустафа вели-говори:
- Абре ле, братя, три братучеде,
Видина сграда курбан иска;
а да си турим тежок ми облог -
чья жена дойде утром зарана,
утром зарана ручок да несе,
нея ке спустим във Видина сграда,
в Видина сграда курбан да иде!
Утром зарана Айше кадъна,
Айша кадъна ручок си носи,
ручок си носи на Уста Мустафа.
Уста Мустафа вели-говори:
- Върни се, Айше, невърнала се,
мъжко ти дете в люлка плаче!
Айша кадъна не се досеща.
Уста Мустафа сълзи си рови,
Айша кадъна вели-говори:
- Ой, Уста, Уста, Уста Мустафа,
оти ми ровиш дребни ми сълзи?
- Ой, Айше, Айше, Айше кадъна,
я си изпуснах позлатен пръстен,
позлатен пръстен в Видина сграда.
- Ой, Уста, Уста, Уста Мустафа,
превръзете ме сос три хортоми,
та ме спуснете в Видина сграда -
я че изваде позлатен пръстен!
Ка я спуснаха в Видина сграда,
полупили я сос три полупки.
Айше кадъна вели-говори:
- Ой, Уста, Уста, Уста Мустафа,
кой ке ти гледа мъжкото дете!
- Ой, Айше, Айше, Айше кадъна,
не бери грижа за мъжкото дете,
ами си гледай твоята младост,
че ти си тука млада загина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011