* * *

Вградена невеста

Заправи Павел, Павеле,
заправи сгради големи,
дето ги денем правеше,
те се нощем събарят.
Чуди са Павел, мая се,
какво да стори, направи,
чул му се глас, продумал:
- Павеле, уста майсторе,
сгради курбан си искат,
вий сте трима майстори,
сторете вяра и клетва -
комуто дойде булчето,
топла обеда да носи,
него за курбан сложете.
Всеки на булче си каза,
бре, гиди Павел, Павеле,
той си булче не каза,
Павел Павлинки думаше:
- Павлинке, либе Павлинке,
да опереш, още замажеш,
девет кила жито очистиш,
три години стана,
как ми са й вола загубил,
вола ще ми намериш
и топла обеда донесеш!
Както я Павел научи,
тъй си Павлинка направи,
остана вола да търси,
накрай из село излезе,
погледа нагоре, надолу,
кога надолу погледна,
отдолу вола идеше,
у тях го й завела.
Като я Павел, бре, видя,
жално, милно заплака
и на Павлинка продума:
- Изтървах си, либе, теслата,
не мога да я намеря.
Павлинка се е долу фърлила,
курбан Павлинка станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011