* * *

Вградена невеста

Дзид ми дзидале девет майстори,
девет майстори до девет бракя,
деня дзидале, ноке падало.
Се обложиле девет майстори;
кой ке ми доит рано со ручек,
мие него темел да го клаиме.
На вечер сите дома пойдоа
и си казаха на свои невести;
Мано Маноле, младо майсторче,
тоа не каза свое невесте.
Рано ранила Струмна девойка,
рано ранила ручег сготвила
и им отнесла най-рано ручег.
Кога я виде младо Маноле,
на часот викна той да си плачит.
И я грабнаа девет майстори,
и я фатиа млада Струмица,
и я дзидаа темел да траит.
Им се молеше Струмна невеста:
- Девет майстори, до девет бракя,
остайте ми а десната ръка,
десната ръка, левата бозка,
да си надовям мъжкото дете!
Я остана десната ръка,
десната ръка, левата бозка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011