|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Сън ми сънува Митре майсторче -
мост ми правеше на Струма река;
деня го прави, нощя се рони...
Там ми помина врабче билбилче,
и тоз му каза право и верно -
ни да се мучи, ни да го прави,
дурдя не клади човек на темел...
Ка ми се сбрая триста мойстори,
ка ми сторие вера и клетва
да не му каже на жените му.
Свите майстори сви му казае,
сви му казае на жените му;
Митре майсторче, той не му каза,
той не му каза на жената му...
Ка ми стана баш Митровица,
ка ми кладе пита на глава,
ка ми отиде таз най-напре;
ка ми я виде Митре майсторче,
ка ми я виде, ничкум ми падна...
Ми я кладое нея на темел -
млекото тече, детето плаче!...
Ка шчо ми течи таз пуста река,
ка шчо ми плаче нейното дете,
така да вие таз пуста река!...
Старичани, Костурско - Гърция (Деляков, Калчо. Български народни
песни от Костурско. - МПр, год. І, 1924-1925, № 2, с. 78, № 12 - "Зазиждане
жив човек в основите на мост").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|