* * *

Вградена невеста

Ой, Струмко, Струмко, Струмко невесто!
Струмка невеста, Маноил майстор.
Маноил майстор мостове прави:
денем ги прави, нощем падинят.
Надумали се троица братя,
да не кажуват на невестите -
коя по-рано ручок донесе,
че я заградят на дълги мости.
И три са Манови братя,
та са казали на невестите,
да не донесат рано ручоко,
Маноил майстор не си е казал.
Станала стара, стара свекърва,
станала утре, утре по-рано.
- Ой стани, стани, Стано невесто,
ручок да готвиш, па да го носиш,
па да го носиш на дълги мости!
- Не мога, мале, стара свекърво,
мъжка ми рожба на ръка лежи!
- Ой, стани, стани, Чубро невесто,
ручок да готвиш, па да го носиш,
па да го носиш на дълги мости!
- Не мога, мале, стара свекърво,
мене ме, мале, глава заболя!
- Ой стани, стани, Струмко невесто,
ручок да готвиш, па да го носиш,
па да го носиш на дълги мости!
Станала Струмка, Струмка по-рано
и уготвила рано ручоко,
па го отнела на дълги мости.
Кога я Мано, Мано погледнал,
веднъж е Мано, Мано заплакал.
Заградили я до колената,
Маноил трае и Струмка трае.
Заградили я до половина,
Манол трае и Струмка трае.
Заградили я до пазуката
и тогай Струмка, Струмка продума:
- Ой, Мано, Мано, Маноил майстор,
ако ме мене, Мано, не жалиш,
не жалиш ли си мъжкото дете?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011