* * *

Вградена невеста

Девет майстора града градиле,
града градиле, града Пергюла.
Деня го градят, нощя са рони.
Сговорили се девет майстора -
чиято жена зарана рано,
зарана рано най-напред дойде,
напред дойде да им донесе,
да им донесе топла обяда,
да я заградат в града Пергюла.
Други майсторе, кой сам отиде,
кой сам отиде, кой хабер прати,
да му не носят зарана рано,
зарана рано топла обяда;
Мануил майстор, най-стари майстор,
ни сам отиде, ни хабер прати.
Кога е било зарана рано,
Мануилица, левен невяста,
отишла си е при посестрими,
та да ги вика обяд да носят.
Една й рекла: "Не съм мисила,
не съм мисила бяло кисело!"
Друга й рекла: "Не съм готвила,
не съм готвила топла обяда!"
Третя й рекла: "Не съм опекла,
не съм опекла бяло кисело!"
Та е тръгнала Мануилица,
та е занесла топла обяда.
Като я видя Мануил майстор,
той сълзи рони и пръсти кърши.
Попитала го Мануилица:
- Че защо плачеш, Мануил майстор?
Дали не ти е манджа готвена,
дали не ти е хлябът опечен?
Отговаря й Мануил майстор:
- Хляб й опечен, манджа сготвена,
на си изпуснах маламян пръстен,
маламян пръстен в града Пергюла.
Отговаря му Мануилица,
Мануилица, левен невяста:
- Я недей плака, Мануил майстор,
аз ще си вляза в града Пергюла,
да ти извада маламян пръстен!
Като е влязла Мануилица,
да му извади маламян пръстен,
заградили я девет майстора,
и изградили града Пергюла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011