* * *

Вградена невеста

Троица бракя Дервен град града -
що ношкя града - деня им пада,
що деня града - ношкя им пада,
та то градили до три години.
Зговорили се троица бракя -
чио че либе рано да рани,
рано да рани, обед да готви,
обед да готви, да го донесе -
него че грядат у Дервен града!
Гяволе били Павел и Петър,
та си казали на невестите.
Глупаво било Маноил майстор,
та си не казал на невестата.
Рано ранила Маноилица,
рано ранила, обед готвила
и подоила мъжко детенце,
и е тръгнала обед да носи.
Като я вишел Маноил майстор,
поронил сълзи до черна земня.
Съгледала го Маноилица,
та па си жално Маноил пита:
- Бре, леле, леле, пръвно ми либе,
що рониш сълзи до черна земня?
Маноил майстор тиом говори:
- Нали ме питаш, право да кажа -
я си удавих златно пръстенче,
я слезни, либе, ега го фанеш.
Не сетила се Маноилица,
та Маноилу тиом говори:
- Не ядосвай се, либе Маноле -
я че се спуснем, че го намерим!
Спуснала се е Маноилица
та да му тражи златнио пръстен.
Притърчали са троица бракя
та заградили Маноилица.
Като градеа, она пищеше:
- Бре, леле, леле, леле Маноле,
добре да гледаш мъжко детенце
и да доносиш, да си го кръмим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011