* * *

Вградена невеста

Троица брате града градеха,
дене го градьот по ясно слънце,
ноще са сипе по месечина.
Троица братя каул стоиха:
- Чиено любе най-рано дойде,
та ми донесе рана прогимка,
да го вградиме в белана града!
Веско си любе любему каза,
Струнино любе любе не каза,
ами му каза много работи:
- Ой Струно, Струно, млада невесто,
утре ми, любе, рано подрани,
та си обаней малонодете,
та че го повий и нахрани го,
и нахрани го, и приспи си го,
че ми изпечи рани фурнити
и опери си белоно пране,
та че ми сготви рана прогимка
и донеси ми на бела града!
Струна невеста рано подрани,
Та си направи много работи,
дено насоди нехино любе,
та че си сготви рана прогимка,
и сготвила си я, и отнела я.
Ага я виде нехино любе,
нехино любе ником уникна,
ником уникна, солзи зарони.
Че си го виде Струна невеста,
та си на любе тихо румоне:
- Оти ми, любе, ником уникна,
ником уникна, солзи уброни?
- Ой Струно, Струно, млада невесто,
изпуснал сам си сребарен порстен,
сребарен порстен с канташи камен,
изпуснах си го в белана града.
- Ой любе, любе, Струнино любе,
рипна ще Струна, извади ще го!
Врипнала Струна в белана града
да си извади сребарен порстен.
Стринини стрици, сощи довере,
камен по камен, дорво по дорво,
та си вградиха Струна невеста
Струна невеста викна, заплака:
- Ой стрици, стрици, сощи девери,
изградете ми от десна страна,
от десна страна белана грода,
да си ми хранем малоно дете,
малоно дете с пресноно млеко!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011