|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Трима братя майстори Майсторите се чудят какво да правят, "да не им идат главите" и се сдумали да сторят "вяра и клетва", да не обаждат дома, че комуто жената Само Манол майстор, най-стар брат, ала най-глупав, не обадил. Жена му ранила в понеделник и с гостба покликала другарките си. Едната й казала: Манолица-Тодора се запътила сама. Като я съгледал Манол, "сърце му се нажали, дребни сълзи оброни." На въпроса й отговорил жално: - Не ми й обяд закъснял... Манолица рекла на мъжа си: - Ти недей се кахъри, Влязла тя, ала братя и шегърти се спуснали да градят: Изградили Тодора
Шумен; зап. 1875 г. (Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 384, № 55). М. Арнаудов отбелязва, че песента е от сбирката на Добри Войников, доставена в Етнографския музей през 1919 г. Според него "давна града" е вер. грешка от "Дивна града", а "Преслав" "ще да е късна вноска". По повод финала на песента той добавя, че "по едно старо предание в Шуменско, отзивът от старо, запустяло, срутено здание, когато викне някой: "Тодоро!" (бел. съст., Т.М.).
============================= |