* * *

Вградена невеста

Заправил ми е Маноил майстор,
заправил ми е града Пируда,
деня го прави, нощя се руни.
(Маноил майстор, "калфа голяма", предложил на "калфи и майстори", и те "кавил сторили, курбан обрекли", да заградят в градата оная от жените си, която дойде най-напред.
Но всички, "кой чирак пратил, кой калфа пратил", обадили на жените си, само Маноил самси отишъл и не обадил, а наредил жена си на много работи.)
Тя да си рани рано в понеделник,
да си опере и да си замаже,
и да си подсей девет ми кила,
девет ми кила бяла пшеница,
да я осей, да я занесе,
да я занесе на воденица,
да я съмели, да я донесе,
че да омеси бели хлябове,
да направи пъстри краваи,
да ги направи, да ги опече.
(Тя извършила всичко,)
и си напълни жълта бъклица,
и си окъпа мъничък Павля,
че го окъпа, та го приспала,
и му й запяла лична песен:
"Нани ми, нани, мъничък Павле,
сладък сън да спиш,
доде майка ти се повърне!"
(Отишла да занесе "пладнушка и обдушка". Като я видял М.,)
оброни сълзи, та си заплака,
че си изтърва златен ми пръстен,
златен ми пръстен в града Пируда.
(Мануил "отговорил":)
Мар, хой те тебе, Мануилице,
Мануилице, майсторице,
ти да влезеш в града Пируда,
да ми извадиш златен пръстен.
Че го повярва Мануилица,
Мануилица, майсторица,
че си слезе в града Пируда...
(Мануил тогава:)
Че я е (с ?) камъни запити,
заграда да я заджизди,
да си задържа града Пируда,
да я задържа, да я доправи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011