* * *

Вградена невеста

Брей, Мануил майстор!
Мануил майстор града градеше,
Мануил кале правеше -
гради го с трийсе майстора,
с петдесе калфи чираци.
Голям е каул сторил,
калето да си загради
за три ми месеца.
Деня го Мануил градеше,
нощя се кале ронеше,
ронеше и събаряше.
Царя му хабер проважда:
"Мануиле, масторе най-преден,
'ко не си кале заградиш,
заградиш, холан, задържиш,
нямате кяра никаква.
Аз ще ти войска проводя,
главите да ви изрежат!"
Като си Мануил хабер посрещна,
Мануил и книга разчете,
дребни ми сълзи ронеше.
Де го съзряха майстори,
майстори, калфи чираци,
те на Мануила думаха:
- Мануиле, майсторе най-преден,
стана ми три месеца,
как си калето градим
и не можем да го заградим,
нито, братко, да го заградим,
нито, братко, да го задържим.
Тебе сърен не сме виждали,
не сърян, нето кахърен;
сега що си книже разчиташ,
друбно ми сълзи рониш?
Мануил си дума: - Ой ви ва,
ой ви ва вази, майстори,
майстори, калфи чираци,
стана ми три месеца,
как си калето градиме,
не можахме да го заградим,
заградим, братко, задържим.
Царя ни хабер проводи -
главите ще ни изреже,
'ко не си калето заградим,
заградим, братко, задържим.
То се вижда, братко, то се вижда,
доде не турим таласъм,
градата няма да заградим!
Днези е света неделя,
утре й делник-понделник,
ще сторим вяра и клетва -
комуто дойде жената най-напред,
обяда да си донесе,
нея в градата ще хвърлим,
за таласъм ще я турим,
дано се града загради,
дано се града задържи!
Сторили вяра и клетва.
Кат' сторили вяра и клетва,
всичките обадили на жените си.
Мануил майстор, той не кайдиса,
на много я работи нареди -
бяло пране да опере,
гладко мазане да замаже,
и за воденица да подсей,
да иде да го закара...
Като я Мануил нареди,
бре, драга Марийка послушна,
че стана рано в понделник,
бяло си пране опра,
глако мазане замаза,
и за воденица подсея,
отиде и го закара,
и се назад върнала,
топла обяда си наготви.
И тръгнала Марийка да отиде
обяда да си занесе.
Като й Мануилка тръгнала,
край комшийката си минала,
и на комшийката си думаше
- Булке ле, булке Гергийце,
я хайде обяда да занесем,
че си обяда забавихме!
Комшийката й Гергийца,
тя като си знаеше,
та на Мануилка думаше:
- Я върви, Мануилке, я върви,
аз обяда не ми й станала...
Че Мануилка тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
като си града наближи,
като я Мануилчо видя,
дребни ми сълзи оброни,
и се на Бога замоли:
- Божне ле, вишни Господи,
да дадеш силни ветрове
и бурни дъждове,
ястето да й размътиш,
рамътиш, Боже, напрашиш!
Мануил е смили на Бога,
че даде Господ, че даде
силни ветрове и бурни дъждове,
че й ястето напраши,
че се Мануилка назад повърна,
друга обяда да готви.
Че Мануилка наготви,
и пак е Мануилка тръгнала
обяда да си занесе.
Край комшийка минала
и на комшийка си думаше:
- Булке ле, булке Гергийце,
я мари, хайде, (Гергийце),
обяда да си занесем!
Гергийца на Мануилка думаше:
- Я върви, Мануилке, я върви,
аз ще те, мари, застигна!
Че Мануилка заминала,
чак си на града отиде.
Кат' я Мануилчо видя,
че си Мануил заплака,
друбнени сълзи оброни.
Като си Марийка отиде,
тя на Мануила думаше:
- Мануиле, първо венчене,
що си край града ходиш,
ходиш и си плачеш?
Мануил дума Марийки:
- Марийке драга, послушна,
като ме питаш, да кажа -
аз си отървах пръстена,
пръстена във градата,
пръстена маламения,
пръстена венчения!...
Марийка драга, послушна,
тя на Мануила думаше:
- Мануиле, първо венчене,
я ме спуснете във градата,
аз пръстена ще си намеря!
Че си Мануилка в градата спуснаха,
че си Мануилка пръстена търсеше -
дребен си чакъл прехвърля,
че й се пръстите протриха.
Търси го Мануилка от обяда,
от обяда чак до пладня,
че не го Мануилка намери.
Мануил си дума майстори:
- Ой ви ва вази, майстори,
майстори, калфи чираци,
по-скоро д'вари зграждайте,
града да си заградим,
Мануилка да си затиснем,
Мануилка в градата.
Мануилка ходи из града,
ходеше и си плачеше.
Мануилка дума Мануили:
- Мануиле, първо венчене,
я ме извади от градата,
аз у дома да си отида,
децата да си подоя,
децата, двете близнета,
че аз ги оставих, Мануиле,
(оставих) у комшиите;
че кат' си децата подоя,
пак ще се повърна,
пръстена да си намеря!...
Мануил Марийка не слуша,
най у градата затисна.
Марийка си плаче и вика,
и я кърма разпрегна,
и си през дувари протече.
И си Марийка в града затисна,
тогиз се града загради,
загради града, задържи...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011