* * *

Вградена невеста

Тримата братя дюлгери -
дюлгери, устабашии.
Те са се дружно задружили,
мостът да правят.
Денем си моста правели
нощем им мостът се срутва.
Най-малкият им брат Павелчо,
той на батюви си дума:
- Слушайте, братя батюви,
дорде си курбан не сложим,
моста не ще се задържи!
Вяра и клетва ще сторим,
която булка най-рано дойде,
нея щем в моста зазидим.
Павелчо на булката си заръчал,
много работи поръчал.
Като стане зарана,
бяло си пране да упере,
черно мазане да замаже,
тогаз обеда да сготви
и тогаз при него да отиде.
А Павелчовата булчица
тя се е рано ранила,
бяло си пране упрала,
черно мазане замазала
и тогаз обеда сготвила
и при Павел тръгнала.
Ах кат я видя Павелчо,
той му са жалба нажали,
та са на бога помоли:
- Я дай ми, Боже, я дай ми
силни големи ветрове
и бурни големи дъждове,
дано се невяста назад повърне.
Даде му Господ, помогна
силни големи втрове
и бурни големи дъждове.
А Павелчовата булчица,
колкото бърза, по-бърза
при Павела да стигне,
назад не се повърна.
Като при Павела стигна
и си на Павела дума:
- Помага ти Бог, Павелчо!
А Павелчо нищо не рече
Глава надолу наведе,
дребни си сълзи пророни.
Павелчовата булчица
тя на Павела продума:
- Какво си толкова кахърен,
не ти ли раних най-напред
от другите булки?
А Павел й казал:
- Ази си пръстен изтървах
дето го с тебе менихме
в тая хумба дълбока.
Павелчовата булчица
тя на него думаше:
- Мене спуснете, аз ще го извадя.
И я у хумба спуснаха.
А той на батьови си дума:
- По-бързо, братя, пипайте,
да си клетвата изпълним.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011