* * *

Вградена невеста

Дор трима братя рождени,
и тримата са дюлгери,
Цариграда заправили.
Дене си гради градяха,
ноще се гради сриваше,
и тий се чудом чудеха
каква е тази работа,
дали е, Боже, от хора,
или е, Боже, от Бога?
Маноли, по-големийо,
Маноли, по-най-старийо,
и той ми вярно думаше:
- Днеска й деньо събота,
утре й света неделя,
другиден светий понделник;
вяра и клетва ще сторим -
който ми дойде по-напред,
топъл обяд да ни донесе,
удзору рано понделник
от наште пръвни пръвнини,
ний ще я в гради спустиме,
дано се гради задържи!
Маноли, по-големийо,
Маноли, по-най-старийо,
забрави Тодорки да каже.
Че ми станала Тодорка
удзору рано понделник,
опрала и замазала
и си детенце окъпа,
топъл обяд наготвила,
на пръвна етърва отиде:
- Мър, хайде, булка, да идем
на наште стари майстори,
топъл обяд да зансеме!
- Мър, хайде, бульо, ти иди,
не съм си обяд готвила,
не съм си дете къпала!
На втора етърва отиде:
- Мър, хайде, булка, да идем
на наште стари майстори,
топъл обяд да зансеме!
- Мър, хайде, бульо, ти иди,
не съм си обяд готвила,
не съм си дете къпала!
Стана Тодорка, отиде,
как я Маноли съгледа,
оброни сълзи, заплака.
Тодорка вярно продума:
- Маноле, пръвно пръвнино,
девет е годин станало,
как сме се с тебе събрали,
не си, Маноле, заплакал!
Какво ти нине дожаля,
дожаля и ти доболя?
- Тодорке, пръвно пръвнино,
аз си извалих пръстено,
пръстено и аз мената,
мената и аз в градито -
ще влезеш да го извадиш!
Тодорка нищо не рече.
Че ми я Маноли пустил,
че той я пустил в градито,
пусти я, не я изважда...
Тодорка плаче, говори:
- Аз 'ко н' ни, Маноле, домилях,
нел' ти, Маноле, домиля
мъжката рожба Иванчо?
Маноли вярно думаше:
- Мълчи, Тодорке, не плачи,
аз ще му люлка направя
над градито аз люлчица!
Когито вятър повей -
той да ти дете залюлей;
когито дъждец поръмти -
той да ти дете окъпе;
когито птичка прехвръкне -
тя да ти й, Тодорке, накърми!
Пак не се града задържа...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011