* * *

Вградена невеста

Деветима братя майстори си градели "каля"; дене я градели, вечер се сривала.

Най-големият брат, майстор Манол, се чудил какво да чини, как да стори. Присънило му се, че калето иска курбан. Обадил на братята си и предложил да се сговорят, да не казват на любетата си - която донесе на утрото ручок, нея да турят темел на калето.

Всички обадили дома, само Манол не обадил.

Манолица станала рано и повикала етървите си да станат да наготвят ручок за майсторите. Едната рекла: "Глава ме боли", другата: "Треска ме тресе", третата: "Сърце ме боли" (и т.н., според записвача). Опретнала се Манолица сама да наготви ручок и ужина.

Тя потеглила да ги отнесе, като оставила мъжкото си дете дома. Щом стигнала, Манол захванал да рони дребни сълзи. На въпроса защо е кахърен, той отговорил "Загубих си пръстена меновник. Я наведи се да го тераме!"

Щом тя се навела, той я сграбчил и турил в темела.

Захванали да я зидат, а тя мислела, че е шега. Зазидали я дори до мишки, тогава чак повярвала, че работата не е шега и замолила Манола да й оставят десната пазуха отвънка, та да кърми мъжката си рожба, кога заплаче...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011