* * *

Вградена невеста

Денем се града градеше,
нощем се града събаря.
Стоян, най-баш майстора,
той си на калфи думаше:
- Ой ви, баш калфи, майсторе,
неска е бяла събота,
утре е света неделя,
която булка дойде най-напред,
нея ще в Будина пусниме.
Дано си Будина устои,
да си моста направим.
Всичките майстори казали,
на техните булки хубави -
в неделя да не дохождат,
да не ги в Будина пуснат.
А Стоян, най-баш майстора,
той на Миличка заръчал:
- Миличке, пръвна пръвнино,
утре на рано да станеш,
костени коли да обърнеш,
пешник с жито да напълниш,
на воденица да ги занесеш,
благо брашно да направиш,
вити самуни да опечеш,
девет си крави да издоиш,
девет мътилки да убиеш,
сладки си гостби да сготвиш,
та ми обеда да донесеш.
Че станала рано в неделя,
костени кола обърнала,
пещник с жито напълнила,
бяло го брашно направила,
вити самуни опекла,
девет си крави издоила,
девет мътилки с мляко убила,
сладка е гостба сготвила
и на другарки е викнала:
- Айде, обеда да си занесем!
Другарки Миличка думаха:
- Айде, Миличке, ти върви,
ние от подире ще дойдем...
Като Миличка отива,
Стоян Милички кат видя,
бистри си сълзи ронеше.
Миличка Стоян продума:
- Защо си тъжен, Стоене?
- Миличке, пръвна пръвнино,
нал ми мяната падна
в Будина вода дълбока.
Ай да те, Миличке, пусниме,
дано ми мяната намериш.
Тънък си опас разпаса,
и си Миличка във вода пусна.
Остро си ножче извади
и си опасу отряза.
Миличка Стояну думаше:
- Стояне, пръвна пръвнино,
за мен кън' ти домиля,
за Иванча, мъжката рожба?!
Стоян Милица думаше:
- За Иванча недей си мисли,
когато роса пороси -
Иванча ще се окъпе,
когато вятър повее -
Иванча ще си залюлей...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011