* * *

Вградена невеста

Мануил майстор, мале мо, град градеше,
град градеше, града Триград
с двеста майстори, триста шигарта.
Денем я гради камък по камък,
нощя се рони буца по буца.
Градили я три месеца,
Мануил се чуди и мае -
как да си сграда изгради.
Мануилови майстори
сговор са наговаряли -
която булка най-рано рани,
нея в сграда да вградят.
Всичките майстори казали,
само Мануил не казал.
Мануилица, булка хубава,
станала рано в понеделник,
бяло си пране опрала,
топъл си обяда наготви,
че при Мануила отиде,
обяда да занесе.
Като я види Мануил
налупи калпак до очи,
оброни сълзи до змея.
Като ги видя Мануилица,
тя на Мануил думаше;
- Мануиле майсторе,
защо си толкоз кахърен?
Мануил си булка продума:
- Отървал съм златен пръстен,
пръстен в сграда голям,
ще слезеш, да го извадиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011