* * *

Вградена невеста

Заправи Павел камен мост
на Тунджа и на Марица,
на буйна вода герина.
Денем си моста направи,
а той се нощем събаря.
Чуди се Павел, мае се
какво да стори, да прави
моста си да задържи.
Пътниче по друм вървеше
и на Павел думаше:
- Помага ти Бог, Павеле!
Павел пътниче думаше:
- Дал ти Бог добро, пътниче,
ала ми Господ не помага.
Моста си денем направя,
пък той се нощем събаря...
Пътниче Павел думаше:
- Докато таласъм не сложиш
моста не ще се задържи.
Чуди се Павел, мае се
какъв таласъм да сложи.
Вечерта като се прибират
Павел на другари думаше:
- Другари, верни по работа,
тази вечер, като си идете,
на жените си не казвайте,
която дойде утре най-напред,
нея ще таласъм да сложим.
Всички като си отиват
и на жените си казали,
само Павел не казал.
Той на Грозданка думаше:
- Грозданке, либе Грозданке,
да станеш утре рано,
бели хлябове да опечеш,
да опереш и да замажиш.
Хубави гостби наготви,
и си детето накърми.
Тогава обяда донеси.
Става Грозданка рано,
опича бели хлябове,
опрала и замазала,
детето си накърмила
и отива на моста.
Отдалече я Павел вижда,
нахлупва калпак над вежди.
Грозданка като пристига
и на Павел си думаше:
- Павеле, либе Павеле,
защо си тъжен, кахърен,
защо си калпак нахлупил,
нахлупил чак до веждите.
Павел Грозданка думаше:
- Как да не съм кахърен,
като си пръстен изтървах,
във тая вода герина.
Да влезеш да го извадиш.
Като се Грозданка навежда,
Павел я блъска из отзад.
Долу ми в зида паднала,
паднала и се провикнала:
- Павеле, либе Павеле,
ако не съм ти аз мила,
не ти ли домиля детето,
нашето малко момченце?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011