* * *

Вградена невеста

Чува майка до три мили сина,
чувала ги у гладни години:
с хурка прела, та ги обличала,
с игла шила, та ги е ранила.
Отчува ги майка, отгледа ги,
та станая до девет години,
па се чуди нейня стара майка
на кьикво да ги изучи.
Научи ги на книга кралевска,
та станая три добри кралеве.
Зговория се, Бог да ги убие,
да си градя кула на Дунава
и викная триста душ дюлгери,
отвели ги на бели Дунава.
Що си бея триста душ дюлгери,
они бързо града бела кула,
ден я града, а нощ се сурева.
Зговория се три добри кралеве:
чие либе най-рано дойде
да донесе три сладки ручкове,
него че у дзъд да задзидая.
Вера верия три добри кралеве,
вера верия и клетва дадоя:
никой да си на либе не каже.
Кога било вечер на вечера,
вечерая три добри кралове,
вечерая и си полегная.
А що бея два брата по-стари,
они са си на жени казали
да не ида рано на Дунава,
да не носа три сладки ручкове;
сал Никола на либе не каза.
Кога било утро назарана,
Бог да бие нейната свекърва,
она вика най-стара етърва:
- Дик се, дик се, най-стара етърво,
да си носиш на дюлгере ручок.
А она се от стаи обажда:
- Я не можем ручок да им носим,
нещо ме е нога заболело.
Па си вика по-стара етърва:
- Дик се, дик се, по-стара етърво,
да си носиш на дюлгере ручок.
Дочула я по-стара етърва
и она си на свекърва дума:
- Я не можем ручок да им носим,
нещо ме е глава заболело,
но си викни Ерина невеста,
она че им ручок да отнесе.
Бог да бие нейната свекърва,
она вика Ерина вевеста;
- Дик се, дик се, Ерино невесто,
да си носиш на дюлгере ручок!
Премени се Ерина невеста,
премени се, лепо накити се
и си тръгна по друм по раздруме.
Отдалек я дюлгере съгледая,
сълзи рона из бели образи,
а Никола ни чуе, ни ае.
Съгледа ми я либе Никола
и на Ерина дума продума:
- Либе ле, либе Ерино,
изспуснах си златен ми пръстен,
изпусах го доле в кули.
Досети се Ерина невеста
и на дюлгере си дума:
- Вала вази, триста душ дюлгери,
вие че ме у зид задзидате,
ала остаете моя лева ръка
и остайте моя десна боска,
та Лазарчо на камик да боза,
да боза девет годин време.
А що бея триста душ дюлгере
задзидая Ерина невеста
и тогава се кули задържая.
Бог да бие нейно първо либе,
сека сутрин и сека вечер
он си воси Лазарчо детенце,
че си носи на камик да бозае.
Бозало е девет годин време
и оно се за майка сетило;
цвили, пищи покре бели кули.
От жалба се кули съсипая,
та Ерина из кули излезе;
и я вана Лазарчо за ръка,
та я води дома на дворове.
Ка ги виде Никола добър юнак,
и он си на Лачарчо дума:
- Вала тебе, Лазарчо юначе,
защо водиш чума Руселена?
Сълзи рони Ерина невеста,
сълзи рони, на Никола дума:
- Вала тебе, мое първо либе,
я не съм си чума Руселена,
да я съм твое първо либе,
дето мене у зид задзидасте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011