* * *

Вградена невеста

Облага се Маноило младо
да прекопа Рила и Витоша,
да доведе води у София,
да напраи чешма у София.
Събрало е триста душ дюлгере,
прокопали Рила и Витоша,
темел тура доле на Бояна,
щото града до триста майсторе.
Овила се вила-самовила,
та им нощем темел разтурала;
па говори младо Маноило:
- Таком Бога, мои два брата,
айде да се клетва закълнеме,
никой да си на либе не каже;
кому либе ручок че донесе,
младо че го в темел задзидаме,
ега ни се темели задържа.
Отишли си дома на дворове,
двама брата през клетва минали,
двама брайкя на либе казали.
Ка е било рано от зарина,
станала е стара етърва,
на среднята тийо говореше:
- Етървице, по-млада от мене,
че да станеш ручок да уготвиш,
ручок на наши млади майсторе,
да уготвиш, море, да отнесеш,
а мене ми сестра поръчала,
мъжко ю се дете поминало,
та да идем дете да погребам.
Уготвила среднята етърва,
приготвила ручок за майсторе,
на изока Маноилица млада:
- Стени, стани, Маноилице млада,
избаняй си тава машко дете,
избаняй го, море, накърми го,
па че носиш ручок на майсторе.
Мене ме е глава заболело,
та не можем ручок да отнесем.
Бог да бие нещастна Страила,
нема къга дете да избаня,
нема къга дете да накърми,
премени се лепо, накити се,
на си зема ручок да си носи.
Настанало Боянско ливаге,
съгледа я Маноило младо,
та зарони тия дребни сълзи.
Съгледа го Страила невеста,
дека рони тия дребни сълзи,
па го кротко Страила попита:
- Таком Бога, либе Маноиле,
защо рониш тия дребни сълзи?
А Маноил през клетва не мина,
не сте каже защо сълзи рони,
нел излъга Страила невеста:
- Бог те убил, Страило невесто,
щото беше пръстен меновника,
та ми падна на дно у темели,
измеша се със ситнийо песък,
та не можем пръстен да намерим.
А Страила Маноилу дума:
- Леле, либе, младо Маноиле,
я не рони тия дребни сълзи,
нело земи два вити синджири,
та ме вържи за бели рамена,
та ме пущи на дно у темели.
У скутове песък че износим
и в песък пръстен че намерим.
А Маноил ощ по-жално плаче,
па си зима два вити синджира,
та я върза за бели рамена,
та я пущи на дно у темели.
Наведе се Страила невеста,
у скутове песък да събира;
Бог да бие до триста майсторе,
върху нея камене върляя,
задзидали са я до колена.
Страила се жално-милно моли:
- Молим ви се, до триста майсторе,
ако немате жалба за менека,
имайте жалба за мъжкото дете!
А майсторе нищо не слушая,
върху нея камене върляя.
Задзидали са я до пояси;
она им се жално-милно моли:
- Молим ви се, до триста майсторе,
остаете на дойкьи пенджаре,
че да дойде мое мъжко дете,
че да дойде дойка да потърси!
Майсторе Страила послушая,
оставия на дойкьи пенджаре.
Задзидали са я до рамена,
и майсторе се от темели маная.
Станало е нощи-полунощи,
ето иде вила-самовила,
па дочула Страила невеста,
дека плаче у студени темел,
па я пита вила-самовила:
- Защо плачеш, нещасна невесто?
А она ю тийо говореше:
- Таком Бога, непознато лице,
Бог да бие до триста майсторе,
че ме млада в темел задзидая,
а ми мъжко дете останало.
Отговара вила-самовила:
- Я се не бой, убава невесто!
Бог да бие вила-самовила -
на твое дете мила посестрима,
са че идем и че га донесем.
Ка отиде Маноилу у двори,
Маноил си мъжко дете люля.
Без да види младо Маноиле,
вила го е сестра откраднала,
однела го при негова майка,
да си сиса тава бело млеко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011