|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Троица братя града градяха,
града градяха, града Пиргьова;
деня я градят, нощя се рони,
камък по камък, ивер по ивер.
Че се майстори чудом чудеха,
какво да правят с града Пиргьова!
Мануил майстор тихо говори:
- Дай да сториме вяра и клетва -
чеи ми либе най-рано рани,
най-рано рани, ручок донесе,
да го заградим в града Пиргьова,
дано се града, града загради!...
Всички майстори дома пойдоха,
дома пойдоха, либе казаха,
Мануил майстор дома не пойде,
дома не пойде, либе не каза...
Кога ми било утрина рано,
Мануилица рано ранила,
рано ранила, ручок сготвила,
па повикнала: - Айда ми, айда,
айда ми, айда, Струмо невясто,
ручок да носим на майсторето!
Я тия си й тихо говори:
- Иди ми, иди, Мануилице,
я не съм още ручок сготвила!
Та е отишла Мануилица.
Ка си я видя Мануил майстор,
калпак надведе до черни очи,
сълзи порони до черна земя;
па я загради в града Пергьова...
Радилово, Пещерско; "спасовска (на Възнесение) кога излазят
с икони и кръстове" (Илиев, № 304 - "Маноилица невеста зазидана в град";
=Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920,
с. 350, № 17).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|