* * *

Вградена невеста

Бре, Маноил, Маноил майсторо!
Троица братя зговор чиниха,
зговор чиниха, църква да градет,
църква да градет Света Мария.
Дено го градет, вечер се рути,
вечер се рути камен по камен,
камен по камен, темел по темел.
Зговор чиниха троица братя
кой ке засутром, сутром да дойде
с ручок на глава, с кондир на ръка.
Зговор чиниха пак троица братя
сички да идат, дома да кажат,
да не засутром, сутром да дойде.
Сички отидоха, дома кажаха,
Маноил майстор не е отишел,
не е отишел дома да каже,
не е кажал Маноил майстор.
Рано е ранила Струма невеста
с ручок на глава, с кондир на ръки.
Бре, ка га виде Маноил майсторо,
ничком поникна, сълзи изрони,
море, та й вели и говори:
- Струме ле, Струме невесто!
Дек' си остави първото любе?
Дек' си остави мушкото дете?
Я Струма вели, вели и говори:
- Бре варай, варай, Маноил майстор!
На твоята майка, моята пехера.
Оттам се назад повърна,
отдалек иде, иде и вика:
- Бре, мале, мале, стара пехеро!
Я постельи ми рогозина
и фърльи ми едно бел проскефал,
че ми е утресла люта треска.
Постеля и рогозина,
те й фърльи бел проскефал.
Дури да легне, и душа даде,
едва е душа, душа проговори:
- Бре, мале, мале, стара пехеро!
Иди да викаш Манойло майсторо,
Манойло майсторо, мое първо любе,
и да го вида, и да ме види.
Дури да иде, дури да дойде,
дури да вика Маноил майсторо:
- Бре, Маноил, Маноил майсторе!
Струма невеста душа ке даде,
бре да га видиш и да те види.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011