* * *

Вградена невеста

Мари, прочул се е Маноил майстор,
че знае да гради гради големи.
Гради големи, църкви и манастири.
Мър, че отиде Маноил майстор,
мър, че отиде в Будима града,
в Будима града, място да търси.
Ах, че намери Маноил майстор,
петстотин на дълго, триста на широко.
Че отиде в Будима града,
Почнаха града, града да градят.
И си майстори на града заведе.
Денем я правят, нощем се рони,
чуди се Маноил какво да стори
и си събира калфи и чираци,
и си събира, и им говори:
- На когото булката най-напред отиде
на тази града голяма,
то тя ще бъде курбан на града.
Маноил майстор, той на булчето поръчва:
- Утре рано ще станеш, гостба ще наготвиш
и ще отидеш, пустото му теле,
дето се загуби префи три години,
него ще намериш.
Тогаз ще отидеш на тази сграда.
А, тя не отишла теле да търси,
ами отива на тази сграда, сграда голяма.
Като я Маноил видя и си жално заплака,
и на жена си продума:
- Сега ще слезеш долу в сграда,
че си загубих златния пръстен,
ще те пуснем да го намериш.
Бързат калфи и чираци,
и се надпреварват,
кой въже да вземе и да я върже.
В сграда да я пусне, пръстен да намери.
Като си долу слезе, никакъв пръстен няма.
Той заповед издава, кой колкото може
камъни да хвърля, в сграда да я затисне.
Курбан на сграда да бъде.
Тя си горката жално заплака:
- Какво ти Маноиле, зло направих,
дали деца не ти отхраних,
или дом не ти събрах, че ме тука оставяш
и ме мене убиваш, зареди твойте чираци?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011