* * *

Вградена невеста

Гради се сграда голяма
със седемдесет майстори
и осемдесет чираци.
Тия я градят, тя пада.
Возчудили се майстори
какво да чинат, да правят...
Манол майстор продума:
- До седемдесет майстори,
до осемдесет чираци,
айдете дома да с' идем
и никой да не обажда
по дома на невестите,
та кога бъде зарана,
коя си дойде най-напред,
та обяд да ни донесе -
нея във сграда да сградим!
Послушали го майстори,
та си са дома отишле,
всичките си са казали
по дома на невестите,
рано обяд да не носят.
А Манол майстор не каза,
най ми Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я стани заран по-рано,
та отсей бела пшечица,
носи я на воденица,
омели брашно пшенично,
замеси тесто кисело,
опечи пити пшенични
и готви топла обяда,
окъпи жадан Павелко,
та па ми обяд донеси.
Послушала го Петкана,
станала заран по-рано,
отсея бела пшеница,
носи я на воденица,
омляла брашно пшенично,
замеси тесто кисело,
опече пита пшенична,
готвила топла обяда,
окъпа жаден Павелко,
та па му обяд занесе.
Ка я е видял млад Манол,
отдалеч със глава свиваше,
отблизо със ръка махаше -
дано го види Петкана,
та назад да се повърне...
А тя го па не видяла...
Той си пръстена захвърли,
дано го найде Петкана,
та във очи да го погледне,
та назад да се повърне...
И тя се па не сетила,
нало е право отишла,
а тия я във сграда сградили.
Петкана му се молеше:
- Либе Маноле, Маноле,
не свиди ли ти се, либе ле,
барем за жаден Павелко,
че го съм във люлки приспала!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011