* * *

Вградена невеста

Троица братя града градеха -
дене е градьот на ясно слънце,
ноще са сипе на месечина.
Троица братя кавуль сториха -
чияно либе най-рано дойде
да ни донесе рана прогимка,
нега ще вградьот във бела града.
Секо си либе на либе каза,
Недкино либе Недки не каза,
ами й каза млого работа.
Недка е била люта, пъргава,
та си е Недка рано станала,
та си е свършила млого работа,
че си отиде над бела града
да си занесе рана прогимка.
Га си е виде Недкино либе,
с очи хи мига, с ръки хи маха:
- Назад са ворни, хубава Недке.
Нехи са прави, че си хи маха -
по-борже ела, хубава Недке.
Та си побърза хубава Недка.
Недкино либе сълзи зарони,
пък си го Недка тихо питаше:
- Защо ми плачеш, първичко либе?
- Как да не плача, първичко либе,
ага ми падна сребърян порстен,
сребърян порстен у бела града.
- Мълчи ми, мълчи, първичко либе,
рипна ще Недка, извади го ще.
Рипнала Недка да си извади,
да си извади сребърян порстен.
Недкини стрици, стрици, девери,
камен по камен, дърво по дърво,
та си вградиха хубава Недка.
Недка си стрици тихо думаше:
- Ой стрици, стрици, първи девери,
заградите ме от десна страна,
донисайте ми малкана рожба,
донисайте го сутрин и вечер,
да си го храня с майчино мляко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011