* * *

Вградена невеста

Заградили са троица братя,
заградили са Пиргова града.
Деня я градят, тя нощя пада.
Градили са я мало и много,
мало и много - цяла неделя.
Сдумали са се троица братя
да не казуват на жените си,
която рани вутрина рано,
да си омеси бяло кисело
и да си сготви топла обяда,
да занесат на майсторето.
Хванали са вяра и клетва
да не казуват на жените си.
Най-малки братя клетва не гледаха,
те са казали на жените си.
Най-големия брат, майстор Михаил,
то не казал на жената си -
той клетва гледал да си изпълни.
Негово либе Петкана
ранила рано вутринта,
месила бяло кисело,
сготвила топла обяда,
та на майстори занела.
Ка си я видял Михаил,
дребни сълзи порони,
руса си глава наведе.
Ка го видяла Петкана,
па си му дума продума:
- Либе Михаиле, Михаиле,
що си главата наведе
и дребни сълзи порони?
Я Михаил й думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
загубих си мената,
мената, златен пръстен
от мойта десна ръчица,
на мало пръстче седеше...
Наведи се да го найдем!
Петкана си го послуша,
навела се да търси,
майстор й сянка премери,
та Петкана загради
в Пиргова града голяма,
та се града задържала.
Доде се града изгради,
Петкана се душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011