* * *

Вградена невеста

Облог прави майстор Мануило,
облог прави с петдесе майсторе
и с петдесе калви и чираци
да направи тия дълги мости
на тая река непреодна.
Оно си е голем каил напраило -
ако мости не напраи,
че пропадне бащино иманье.
Щото беше майстор Маноило
еве стана четиресе дена
как си мости дзида -
денем дзида, нощем се суриват.
Уплаши се майстор, уплаши се,
па си вика неговите брайкя:
- Ой ви вази, мои мили брайкя,
голем съм си каил напраило
да направим тия дълги мости
на тая река непреодна,
и ако не можем мости да направим,
че пропадне бащино имане.
Еве стана четиресе дена
как си, бре, мости дзидам -
денем дзидам, нощем се суриват.
Ала чуйте, мой мили брайкя,
ние клетва тува че дадеме -
кое либе първо ручок ни донесе,
че задзидаме нему равна сенкя,
за да може мости да закрепна.
Щото бея Маноиловите братя,
те си ойдоя у равни дворове,
та повикия Маноиловото либе:
- Ой те тебе, Маноиловице млада,
еве стана четиресе дена,
как си ние майсторе имаме,
ти не си си ручок и до днес носила,
утре дзаран ти ручок че носиш!
Щото беше Маноиловица млада
запретна си скути до колене,
зави си ръкави до рамене
и замеси пребеле погаче,
и напраи убави ручкове,
и отнесе на нови мостове,
и отнесе на петдесе майсторе
и петдесе калви и чираци.
Одалеч я посъгледа майстор Маноило,
па на либе потийом говори:
- Ой те тебе, мое първо либе,
та тебе ли се либе паде,
днеска рано ручкове да носиш?
И теб да задзидам равна сенкя,
да закрепим тия дълги мости,
на тая реки непреодна.
Тава рече майстор Маноило,
па зарони дребни сълзи,
дребни сълзи рони, камене сурева,
та угради тия равна сенкя,
равна сенкя на пръвньо си либе.
Тъгай са се мости закрепили
на тая ми река непреодна,
на тая ми Струма голема.
А па Маноиловица млада
дома не могла до се върне;
ощ по пут е ничком падла
и веднъг е тама погинула.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011