* * *

Вградена невеста

Прочу се Маноил майстора,
големи сгради да прави.
Ах, че са Маноил канили
у Цариграда да иде -
големи сгради да прави.
Ах, че си Маноил отиде,
с петстотин души майстори;
денем си сграда той прави,
нощем се сграда събаря.
Чуди се, Маноил, маи се,
как да си сграда направи;
отдолу иде бабичка,
тя на Маноил думаше:
- Маноиле, младо майсторче,
що ти се сграда събаря?
И туй ли да те науча -
ти ще курбан да сториш,
и то ми глава човешка.
Ах, че си Маноил отиде
в Карнобат, село голямо,
с петстотин души майстори
верна си клетва да даде -
която булка най-рано рани,
нея ще я каул зазидат.
Всякой си в къщи отиде
и си на булче обади;
сам си Маноил не обади;
много заръки заръча -
девет фурни хлябове да изпече,
обеда да си наготви,
теле загубено да си намери,
и то ми от три години!
Петранка, булка хубава,
рано Петранка ранила,
топли хлябове изпекла
и си обяда сготвила,
тръгнала теле да търси -
теле на порти мучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011