* * *

Вградена невеста

Чуди се Мануил, мае се
що да си стори, направи.
Отдолу иде бабичка,
тя на Мануил думаше:
- Мануиле, младо майсторче,
Мануиле, младо дюлгерче,
що ти се сграда събаря?
Яз да те тебе науча
курбан да си сториш,
и то ми глава човешка.
Ах, че си Мануил събира
петстотин души майстори,
в Карнобат село отива,
в карнобашката църкова,
вярно си клетва да дадат:
- която булка най-рано рани
обяда да си занесе,
нея ще в каул зазидат,
сградата да си изкарат.
Като си в къщи отиват,
сякой си на булка обади,
само си Мануил не каза,
хем най-много поръча:
- девет фурни хляб да изпече,
обяда да си нагласи,
теле загубено да намери
и то ми от три години.
Рано Петрийка ранила,
девет фурни хляб изпекла,
топла обяда сготвила,
тръгнала й теле да търси.
Като на порти излезе,
теле на порти мучеше.
Че си обяда вземала,
тръгнала обяд да носи.
Отде се взе таз вихрушка,
че й обяда опраши,
че се е назад върнала,
втора обяда сготвила,
тръгнала й на път да върви,
втора се вихрушка свила,
че й обяда опраши.
Трети се й път върнала,
трета обяда сготвила
и при Манаил отива.
Кат я Манаил съгледа,
дребни си сълзи порони.
Петрийка булка хубава,
тя си на Манаил думала:
- Мануиле, младо майсторче,
майсторче, младо дюлгерче,
защо си сълзи поронил?
Чуди се Мануил, мае се
и на Петрийка продума:
- Златен ми пръстен, мар, падна
долу ми долу във каул!
Петрийка булка хубава,
тя на Мануил пак дума:
- Я ме във каула спусни,
яз ще ти пръстен извадя!
Петрийка в каул спуснаха
и там са я зазидали,
че си сградата изкараха.
Мануил без булче остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011