* * *

Вградена невеста

Прочу се Мануил майстор,
че знай да прави сгради големи,
сгради големи, чак до небето.
Денем си града градеше,
нощем се града рони, събаря,
рони, събаря чак до земята.
Чуди се, мае Мануил майстор,
дали е мястото неосветено
или са основи ниско сложени.
Задала се е стара баба,
тя на Мануил тихо говори:
- А бре, Мануил майсторе,
курбан да сложиш на тая сграда,
курбан да сложиш човешка глава.
Че си събра Мануил майстор
двеста калфи, триста чираци,
че да отидат в черквата
клетва да сторят, курбан да сложат,
курбан да сложат на тази сграда.
Клетва сторили, курбан сложили:
на когото булката най-рано отиде
обяд да носи, нея ще пуснат в пустото кале.
Като си в тях отиват,
кой има булка, на булка обажда,
кой няма булка - на стара майка,
да не отиват там обяд да носят.
Мануил майстор клетва е сторил,
клетва е сторил, нищо не обажда
и й зададе много работи:
да замаже девет къщи,
да намери тригодишно теле,
да опере на двеста калфи,
двеста калфи, триста чираци,
да им опере белите ризи,
да опече бели хлчбове,
да заколи пъстър паун,
да наготви гостби всякакви,
да си изкъпе мъжката рожба,
тогава да отива обяд да носи,
обяд да носи на първо либе.
Че подранила Тимка невяста,
че намери тригодишно теле,
че замаза девет къщи,
на двеста калфи, триста чираци
опрала белите ризи,
че замеси бели хлябове,
че закла пъстър паун,
че наготви гостби всякакви,
че окъпа малка рожба,
че се е хубаво тя пременила
и ще отива обяд да носи,
обяд да носи на първо либе.
Като я видя Мануил майстор,
калпак нахлупи до черни вежди,
сълзи пророни до черна земя.
Че го съгледа Тимка невяста:
- А бре, Мануил майсторе,
що си нахлупил калпак до вежди
и си проронил сълзи до земи?
Че отговаря Мануил майстор:
- А бре, Тимке невясто,
пръстен ми падна в пустото кале,
как ще си вляза да го извадя?
Че отговаря Тимка невяста:
- А бре, Мануил майсторе,
аз ще вляза да го извадя.
Като е слязла пръстен да вади,
колкото могат по-скоро да зазидят,
да я зазидят в пустото кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011