* * *

Вградена невеста

Павли кюприя градеше,
Павле ле, баш дюлгерино!
Денем га градом градеше,
нощя й темел падаше.
Чуди са Павли и мая
кък да си темел задържи.
Павли братя си думаше,
Петър и Гьоргя двамата,
на жените си да кажат,
утре по-рано да ранят,
гостбата да им занесат.
Която най-рано дойде,
нея в темела жа фърлят.
И са тримата тръгнали,
та са си в село отишле
на жените си да кажат
гостбата да им занесат.
Петър и Гьорги двамата,
те си на жените казали:
която най-рано дойде,
нея в темела жа фърлят.
Па в ли си нищо не каза.
Павлюва булка Еленка,
най-хубава и най-работна,
тя е най-рано ранила
и си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и го в люлчица сложила,
отвзела гостба да носи.
Като по пътя тръгнала,
край етървнте минала
и на етърви думаше:
- Хайде, етърви, да идем
гостбите да си занесем!
Те са отвътре обадили:
- Отивай, бульо, отивай,
и ний ей сега жа дойдем!
Еленка булка хубава,
тя си по пътя отива.
Като я видя млад Павли,
Павли ми баш дюлгерина,
порони сълзи като дъжд,
потроши ръце като лед.
Еленка Павли думаше:
- Павли ле, баш дюлгерино,
защо се, Павле, натъжи,
та рониш сълзи като дъжд
и трошиш ръце като лед?
Павли Еленке продума:
- Еленке, булка хубава,
златен си пръстен изтървах
долу ми във темелите,
не мога да го намеря.
Еленка Павли продума:
- Я мълчи, Павле, не плачи,
я ще в темели да влеза,
девет решета пясък жа изся,
па жа ти пръстен намеря!
И са в темела пуснала,
та почна пясък да сее,
да си пръстена намери.
Тримата братя дюлгери,
те си дуваря бутнали,
та си Еленка затисна.
Еленка Павли извика:
- Павле ле, баш дюлгерино,
я ма от темел извади,
че си детето оставих,
в люлката го оставих
повито, пък неразвито,
къпано, ненакърмено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011