* * *

Вградена невеста

Дор трима братя дюлгери,
дюлгери устабашии,
вярна са клетва те дали
пред царя, турския султан,
те моста да си изградат
на трите реки голями -
Марица, Арда и Тунджа!
Ако си моста не изградят,
на трима глави ще отрежат.
Три пъти моста зидаха
и се се моста събаря.
Чудят са, още маят са
какво да правят, да сторят,
как моста да си задържат,
за да си глави запазят.
Най-малкия брат, бре, Павял,
той на братя си продума:
- Я чуйте, братя, да кажа,
моста ни ще се задържи,
ако му курбан дадеме,
курбан човешки да бъде.
Чудят са братя, маят са,
кого ли да си кайдисат,
във моста да го заградат.
Че пак са Павял обажда:
- Я чуйте, братя, да кажа,
утре по-рано ще станем
и ручок няма да вземем.
От трите булки нашите,
която дойде най-напред,
нехи във моста ще зградим.
Станали и си отишли.
Петър и Ангел двамата,
те на булките си казват:
- Утре на моста ще дойдете
ручока да ми донсете,
но не бързайте да дойдете,
докат не дойде Павлюйца,
а ви след нехи елате.
А Павлю ми най-малкия,
той на Марийка продума:
- Марийке, либе савгалъ,
утре по-рано ще станеш,
мъжка си рожба окъпи,
окъпи и я накърми,
и ще на моста да дойдеш
ручока да ми донесеш.
Не идвай, либе, самичка,
извикай, либе, булини,
заедно трите елате!
Нали се, холам, разсъмна,
Марийка булка хубава
станала рано във зори,
мъжка си рожба окъпа,
изпрала, рожба приспала.
Добър я ручок сготвила,
в шарен го месал вързала
и при етърви отишла,
и пак им викна, подвикна:
- Хайдете, како, да тръгнем!
Те са от къщи обаждат:
- Ти тръгвай, булка Павлюйце,
и ни след тебе тръгваме,
по пътя ще те стигнеме.
Марийка булка хубава,
нали я майка кърмачка,
бързала, холам, горката,
първа на моста да иде,
по-бързо да са завърне,
докат са рожба събуди,
Марийка в къщи да влезе.
Като я Павлю съгледа,
дребни си сълзи зарони,
ясно са Павлю извика:
- Марийке, първо венчило,
Марийке, севда голяма,
макар си майка-кърмачка,
но клетвата ще си изпълиа.
Ем плаче Павлю, ем рови.
Марийка до него отива
и тихо Павлю запита:
- Павле ле, либе Павле ле,
защо си тъжен кахърян
и дребни сълзи ти рониш?
Кажи си, Павле, мъката,
двамата да я разделим!
Павлю Марийка пак дума:
- Кък да не плача, либе ле,
като си пръстен изтървах,
пръстенат, меновняка ни!
Ако го, Марийке, не найдем,
елина от нас ще умре.
Язък я, либе Марийке,
за нашта първа рожбица,
кърмаче сираче ще остане.
Тогава Марийка продума:
- Не плачи, Павле, не тъжи,
яз ще във темел да влезна,
пръстена ще си намера.
Марийка в темел са спусна,
почнала с ръце да рови.
Тогаз са Павлю извика:
- Що стоите, братя, що глядате,
фърляйте, братя, камъни,
Марийка в темел да заградим!
Тежки камъни фърляха,
Марийка жално плачеше,
от глава кърви течаха,
от гърди мляко течеше,
жално си милно нарежда:
- Павле ле, либе Павле ле,
че кък ма, либе, кайдиса,
не ли ти, либе, домилях,
не ли ти за дете дожаля!
Кой ще го, Павле, окъпе?
Оттогаз дор и до сега,
който я минал край моста,
от моста глас си зачува -
Марийка рожба все търси,
все иска да я накърми.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011