* * *

Вградена невеста

Провикнал се "цар от дивана" към "калфи-чираци" и "първи майстори":

- Кой се наема да ми изгради
ув ямата на Гюнията
Пиргуда града, Пирче кюпрюсю?!

Никой не се наел, освен Мануил майстор с 40 калфи. Захванал, ала всяка заран мостът се ронел. Видял го угрижен и умислен някакъв "чер калугер", и на въпроса му Маноил отговорил:

- Ой ми те тебе, калугерино,
обзаложих се със царска сила
да си изградя Пирче кюпрюсю,
ден я градя, нощ се рони!
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
утре да раниш рано пред слънце,
догде не ми е рано изгряло;
който помине, него да вградиш -
да не се рони Пирче кюпрюсю!

Вечерта всеки обадил в къщи да не му носят хляб, само:

Мануил майстор не си обади,
да се не сепне Стана-Стефанка;
ами й много наръча да не фтаса:
- Стана-Стефанка, първо венчило,
да станеш и да подраниш,
да си опереш белите ризи,
да си окъпеш две деца мъжки,
Петре и Павле, двете близнета,
и да подсееш половин листник,
половин листник бяла пшеница,
и един листник червено жито,
тогаз да готвиш топла обяда,
да ми донесеш на Пирча кюприя!
Всичко сторила Стефанка и отишла.
Като я видя Мануил майстор,
че преварила другите жени,
та си нахлупи самурен калпак
и си засвири със медна свирка,
и свирката му тихом говори:
- Хой ми те тебе, дилбер Стефанке,
дилбер Стефанке, вярна стопанке,
дотук ще бъдеш, мила Стефанке!...

Заплакала тя, като чула думите на сверката:

- Помага Бог, рекла, Мануил майстор,
като не (ме?) видя, защо засвири,
защо засвири, защо заплака?

Той отговорил, че изтървал "маламен пръстен", и попитал:

- Кой ще да слезе, пръстен да извади?
- Аз ще да сляза пръстен да извадя.
Спуснали са я в Пиргуда кюприя,
спуснали са я, не извадили,
не извадили, вградили са я.
Провикна се дюлбер Стефанка:
- Ой ми те тебе, Мануил майстор,
не ти ли й мило две мъжки деца?!
Я си донасяй, Мануил майстор,
сутрина-вечер да ги накърмим...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011