|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вградена невеста
Събрали са се, събрали
петтина братя дюлгери,
дюлгери, хора майстори
да градят града голяма.
Дене градата градяха,
ноще се града събаря.
Я майстори се чудеха,
какво да сторят, направят,
градата да се задържи.
Един си други думаха:
- Зарана рано да станем,
комуто дойде булката,
комудо дойде най-напред
обяда да ни донесе -
нея в градата ще вградим,
дано се града задържи!..
Всеки си каза на булката,
Мануил майстор най-по-стар,
най-по-стар, ама най-глупав,
на булката си не каза,
ами я много нареди:
- Тодоро, булка хубава,
да станеш рано зарана,
бели си ризи опери,
и си платното набели,
и простри жито на двора,
тогизи обяд да готвиш,
да готвиш и да донесеш!
И Тодора е станала,
бели си ризи опрала,
и си платното набели,
и простря жито на двора,
тогаз обяда готвила,
готвила и наготвила.
На етървите си викаше:
- Хайдете, булки, хайдете,
обяда да си занесем
на наште хора майстори!
Етървите й думаха:
- Я върви, како, я върви,
ний си обяда носихме,
батьо за тебе заръча
обяда да си занесеш!
И Тодора й отишла.
Като при града приближи,
като я видя Мануил,
дребнано сълзи ронеше.
Тодора дума Мануил:
- Мануил, първо венчене,
що ти й, Мануил, та плачеш?
Мануил дума Тодору:
- Тодоро, първо венчене,
аз си пръстена изтървах,
пръстена годенишкия,
в градата чак на дъното.
Тодора дума Мануил:
- Я ме в градата спуснете,
в градата чак на дъното,
пръстена ще ти извадя!
Че я в градата спуснали,
че я в градата вградиха...
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 29-Г; =Арнаудов, М. Студии
върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 363, № 33).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|