Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Вградена невеста

Събрали са се, събрали
петтина братя дюлгери,
дюлгери, хора майстори
да градят града голяма.
Дене градата градяха,
ноще се града събаря.
Я майстори се чудеха,
какво да сторят, направят,
градата да се задържи.
Един си други думаха:
- Зарана рано да станем,
комуто дойде булката,
комудо дойде най-напред
обяда да ни донесе -
нея в градата ще вградим,
дано се града задържи!..
Всеки си каза на булката,
Мануил майстор най-по-стар,
най-по-стар, ама най-глупав,
на булката си не каза,
ами я много нареди:
- Тодоро, булка хубава,
да станеш рано зарана,
бели си ризи опери,
и си платното набели,
и простри жито на двора,
тогизи обяд да готвиш,
да готвиш и да донесеш!
И Тодора е станала,
бели си ризи опрала,
и си платното набели,
и простря жито на двора,
тогаз обяда готвила,
готвила и наготвила.
На етървите си викаше:
- Хайдете, булки, хайдете,
обяда да си занесем
на наште хора майстори!
Етървите й думаха:
- Я върви, како, я върви,
ний си обяда носихме,
батьо за тебе заръча
обяда да си занесеш!
И Тодора й отишла.
Като при града приближи,
като я видя Мануил,
дребнано сълзи ронеше.
Тодора дума Мануил:
- Мануил, първо венчене,
що ти й, Мануил, та плачеш?
Мануил дума Тодору:
- Тодоро, първо венчене,
аз си пръстена изтървах,
пръстена годенишкия,
в градата чак на дъното.
Тодора дума Мануил:
- Я ме в градата спуснете,
в градата чак на дъното,
пръстена ще ти извадя!
Че я в градата спуснали,
че я в градата вградиха...

 


Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 29-Г; =Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди. ІІІ-ІV. - СбНУ 34/1920, с. 363, № 33).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011