* * *

Вградена невеста

Мануил майстор, Лазаре,
града градеше,
града Тергода,
с двеста майстори,
с триста шагърта.
Денем я гради,
нощем се рони,
буца по буца,
камък по камък.
Мануил майстор
тихо говори:
- Хайде да сторим
вяра и клетва,
която невяста
най-рано рани
обяд да донесе,
нея ще вградим
в града Тергода.
Кой самси ходил,
кой хабер струвал
на своя невяста,
Мануил майстор
ни самси ходил,
ни хабер сторил.
Мануилица,
булка хубава,
рано станала
във понеделник,
че се умила, оплела,
сладка обяда сготвила,
мъжко си дете окъпа,
при Мануила отиде.
Като я видя Мануил,
калпак си нахлупи
до вити вежди,
сълзи оброни
по бяла риза.
Мануилица
тихо говори:
- Мануиле, майсторе,
защо калпак нахлупи,
защо сълзи оброни?
Мануил майстор
тихо отговаря:
- Знаеш ли, булка, вярваш ли?
Тежка сме клетва казали,
която булка най-рано,
най-рано рани,
нея ще в града,
във града вградим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011