* * *

Вградена невеста

Мануил майстор града градеше,
града градеше, града Тиргода.
Денем я Мануил градеше,
нощем се града ронеше.
Мануил майстор тихо говори:
- Ой, си вази майстори,
хайде да сторим вяра и клетва,
която булка най-рано рани
обяда да донесе -
нея ще вградим в града тиргода.
Никой на булка няма да казва.
В понеделник рано станала
Мануилица булка хубава.
Че се умила, умила
хубаво пременила.
Сладка обяда наготвила,
мъжко си дете окъпа,
в люлка го задяна,
при Мануил отиде.
Като я видя Мануил-майстор
глава си надолу наведе,
калпак до вежди нахлупи
и ситни сълзи зарони.
Мануилица булка хубава
на Мануил продума:
- Защо си калпак нахлупи,
калпак до черни вежди?
Защо сълзи оброни по бяло лице?
Мануил тихо продума:
- Изтървал съм си златен
пръстен в сграда голяма
да влезеш да го извадиш.
Мъжко си дете раздяна
и обяда сложи, в сграда се спусна,
в сграда се спусна, в града Тиргода.
Тогава я в града вградиха,
Мануилица булка хубава.
Като плачеше града ечеше,
кърма й стени плискаше
и се е спряла сграда да се рони.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011